Испанският художник Гонсало Гарсия Калво не само създава едни от най-сложните като дизайн оригами фигури, но и успява да ги представи съхранявайки тяхната деликатна красота, стилно подчертавайки я с помощта на декорация и осветление. На неговата страница във Flickr може да се видят повече от 160 потресаващи творби. Ето само някои от тях:
На всеки се е случвало да няма под ръка нещо толкова необходимо като книгоразделител. И често вместо такъв използваме първото попаднало ни средство – късчета хартия, ъгълчето на страниците, собствените ни пръсти… Но ако имахте поне един /или всички/ от тези книгоразделители, навярно просто щяхте да поискате да продължите с четенето. И ето ви още една причина да изключите таблета и да вземете в ръце добрата стара хартиена книга.
Живеещата в Ню Йорк Lisa Hoke създава своите обемни и пъстри стенни колажи от опаковъчна хартия и пластмасови и хартиени чаши. Както може да се убедите, резултатите са впечатляващи. Показваме ви творба с название “We’re lost, but we’re making good time”, (Yogi Berra), изложена в North Carolina Museum of Art.
Това е доста противоречиво твърдение, но Jodi Harvey-Brown твърди, че обича да чете книги и затова тя прави скулптури от тях. За пътуванията си до други светове, дарени й от тези книги, тя пресъздава впечатления под формата на скулптури от техните страници. Всяка скулптура е лакирана. В колекцията ще видите едни от най-популярните книги – поредицата за Хари Потър, Том Сойер, Островът на съкровищата, книги за живота на известни композитори и много други. Джоди има собствена сметка в популярния магазина Etsy, където нейните творби са в голямо търсене.
По-голяма част от живота си Diana Herrera Beltran прекарва в столицата на Колумбия – Богота. Завършва индустриален дизайн в Jorge Tadeo Lozano University. След това учи експериментално рисуване и керамична скулптура. В момента тя има вече няколко самостоятелни изложби и публикации в списания.
Колко забавно и красиво може да изглежда книгата показва в своите проекти Yusuke Oono. Един поглед ни отвежда вътре в историята и сякаш отново сме деца.
Charles Clary’s website
Ето какви красоти сътворява Марк Лангън от обикновено велпапе, като използва всяка повърхност и ъгъл на материала. http://www.visualnews.com
Агенция: MEX, Kiev, Ukraine Creative Director: Yegor Kharkoff Art Director: Yegor Kharkoff
При този проект са използвани бои на водна основа, които изчезват при изкуствено осветление и при светлина без УВ-лъчение. При слънчева светлина, обаче, те се появяват в цялата си красота. Austria Solar Annual Report, powered by the sun from mnoesel on Vimeo.
Предлагаме ви едно интересно събитие, отново свързано с един от любимите материали – хартията. На 19.02 от 11:00 часа “Сгъни хартийка” и “+ Това” организират работилница за оригами. Заповядайте, за да сътворим заедно от един лист хартия предмети, животни и най-различни други неща. Полина Христова и Латина Григорова от “Сгъни хартийка” / https://www.facebook.com/hartiika / ще ни вдъхновят и ще ни покажат не само базови прегъвания, но и по- сложни и интересни техники. Цената на работилницата е 12лв и ще продължи до 13:00 ч. Материалите и всичко необходимо за работа ще бъдат осигурени от “Сгъни хартийка”, а творческата атмосфера и чаша топло капучино или чай от нас. Можете да се запишете на plustova@gmail.com. Работилницата е за не повече от 15 човека, така че побързайте 🙂
Една фантастична серия от портрети и скулптури на Nick Georgiou За създаването им Ник използва стари вестници и книги.Преди да се премести в Ню Йорк Ник Джорджиу е живял в далечната пустинна Аризона. А по-точно – в Тусон. По собствените му думи там не намирал достатъчно вдъхновение и затова решава да се премести. Ник нарича своето творчество вдъхновение от смъртта на печатните думи. Може и да се съгласим – все пак печатната продукция продължава да предава позиции пред електронните носители на информация. За по-добро придаване на усещане за единство на произведението с мястото, за създаването им Ник използва само местни вестници.
Навярно сте забелязали как хартиеното изкуство и инсталациите от хартия се използват все по-често в рекламни кампании и събития. Насладете се на работите на художника по декорация Сабрина Тренсискус /Sabrina Transiskus/. Тя има богато портфолио, в което са представени едни от най-красивите хартиени произведения за клиенти като Louis Vuitton, Chanel, Lancome и Audi.
По времето, когато повечето произведения на изкуството от хартия се правят с прилагане на сгъване и подреждане, удивителните работи на Юлия Бродска са направени с използване на квилинг – техника, при която ивици хартия се оформят и залепват към фона. “Наслаждавам се на хартиеното изкуство поради своята любов към материала – хартията”, – казва Юлия, която е родена в Москва. Тя е художник и илюстратор- Насладете се и вие на красотите, излезли изпод ръцете й.
Lobulo design е създал уникални творби от цветна хартия. Може да разгледате пълното портфолио тук.
Бихме продължили с познатото клише – “Или как не се прави книга” от този ранг. Очакванията ни наистина бяха големи – Стефан Кънчев е класа в лого дизайна, човек с неимоверно многобройно и качествено творчество. Неговите знаци ни съпровождат къде ли не. Той е “А”-то и “Б”-то и едва ли е необходимо да казваме нещо повече. Работата му говори достатъчно сама по себе си. Много от знаците, правени от него, бяха потънали в забрава, благодарение на периода на “преход”. Но един проект на ентусиасти и негови фенове събра творчеството му на едно място в нета – http://stefankanchev.com. Ето че някой реши и издаде събраното в хартиеното му измерение на книга. В опакован вид изданието изглежда прекрасно – стилен, изчистен дизайн, нищо не товари допълнително окото. Какво обаче се случва като се разгърне – разбираме, че се намираме в БГ. Лепилото стърчи, колите се различават, има разлика даже в цвета на хартията на отделните коли. Дизайнът, явно с претенции за минимализъм, не е съобразен с прости неща, като това – да не пречи на възприемането – нещата в голяма част са “сбити” в разгъвката на книгата, включая и колонцифрите. Хубав факт е, че такава книга все пак има. Защото би трябвало да е […]
Кой би могъл да предположи, че слонският тор може да бъде толкова полезен като материал. … … … … … … … …