На гости ни е блогът на .ТОЧИЦА с нейните впечатления от една корица. Уви, и този пост попада в категорията “Не така” – поредният пример как добрата книга може да се затрие зад неприятна корица, каквато определено не заслужава. Ето и споделеното от .ТОЧИЦА: Честно, ако не знаех коя е книгата, никога не бих си купила подобно нещо. Не мога да схвана каква е идеята да купиш правата на книга, която е достатъчно популярна, и зорлем да я окепазиш, за да я продаваш по-грозна тук. Защо? Ето и руската корица – може да не е кой знае какво, но е напълно прилична, както и да я погледнеш: Друго разочарование: след като се зарадвах във Фб, че най-сетне излиза “Книга за бебето” на д-р Сиърс (основно четиво за привързаното родителство), понечих да я купя за моя приятелка. А после и понечих да я разгледам. Ох! Не стига, че е напечатана на долнопробна хартия, не стига, че няма грам илюстрация (а илюстрациите в книгите на Сиърс са важен наглед), ами при толкова текст няма дори коректор. Затова в заглавие се мъдри “СЕМЕСТВО”. Как да подариш такова нещо? Нали покрай новороденото бебе всичко трябва да бъде прекрасно?
Read More ›
22-годишният графичен дизайнер от Сарагоса Луис Пейрет спечели обявения конкурс за лого, представящо Мадрид като кандидат за Олимпийските игри през 2020. При официалното представяне на логото, обаче, зрителите видяха нещо различно. Луис Пейрет изрично потвърди, че това не е предложеното от него лого в конкурса. Ето варианта, с който той спечели: А ето варианта от официалното представяне на логото: Дизайнът на пръв поглед се състои от буквата m, обозначаваща Мадрид и цифрата 20, изобразени върху цветни арки, изобразяващи мадридската забележителност Пуерта де Алкала. При преработката m е преминало в 200 – факт, широко осмян в испанската преса и социалните мрежи. Испанците се питат за коя година са подали кандидатура – за 2020 или 20020?! Освен тази неяснота, са променени и цветовете на олимпиадата – вместо черен, символизиращ африканския континент, е използван розов. “Искам всички да знаят, че това е моята идея, но не е моят дизайн” – заявява младият дизайнер. Трябва да се съгласим, че в посока шрифт преработката е имала положителен резултат, но промяната на m20 е напълно излишна и, както се оказва, неподходяща.
Read More ›
Бихме продължили с познатото клише – “Или как не се прави книга” от този ранг. Очакванията ни наистина бяха големи – Стефан Кънчев е класа в лого дизайна, човек с неимоверно многобройно и качествено творчество. Неговите знаци ни съпровождат къде ли не. Той е “А”-то и “Б”-то и едва ли е необходимо да казваме нещо повече. Работата му говори достатъчно сама по себе си. Много от знаците, правени от него, бяха потънали в забрава, благодарение на периода на “преход”. Но един проект на ентусиасти и негови фенове събра творчеството му на едно място в нета – http://stefankanchev.com. Ето че някой реши и издаде събраното в хартиеното му измерение на книга. В опакован вид изданието изглежда прекрасно – стилен, изчистен дизайн, нищо не товари допълнително окото. Какво обаче се случва като се разгърне – разбираме, че се намираме в БГ. Лепилото стърчи, колите се различават, има разлика даже в цвета на хартията на отделните коли. Дизайнът, явно с претенции за минимализъм, не е съобразен с прости неща, като това – да не пречи на възприемането – нещата в голяма част са “сбити” в разгъвката на книгата, включая и колонцифрите. Хубав факт е, че такава книга все пак има. Защото би трябвало да е […]
Read More ›
