22-годишният графичен дизайнер от Сарагоса Луис Пейрет спечели обявения конкурс за лого, представящо Мадрид като кандидат за Олимпийските игри през 2020. При официалното представяне на логото, обаче, зрителите видяха нещо различно. Луис Пейрет изрично потвърди, че това не е предложеното от него лого в конкурса. Ето варианта, с който той спечели: А ето варианта от официалното представяне на логото: Дизайнът на пръв поглед се състои от буквата m, обозначаваща Мадрид и цифрата 20, изобразени върху цветни арки, изобразяващи мадридската забележителност Пуерта де Алкала. При преработката m е преминало в 200 – факт, широко осмян в испанската преса и социалните мрежи. Испанците се питат за коя година са подали кандидатура – за 2020 или 20020?! Освен тази неяснота, са променени и цветовете на олимпиадата – вместо черен, символизиращ африканския континент, е използван розов. “Искам всички да знаят, че това е моята идея, но не е моят дизайн” – заявява младият дизайнер. Трябва да се съгласим, че в посока шрифт преработката е имала положителен резултат, но промяната на m20 е напълно излишна и, както се оказва, неподходяща.
Автор на логото на Preston Park Dental e Flightdeckcreative и по непотвърдени данни е създадено след това на Арома. През миналата година то присъства и в класации. Нерядко се случват такива съвпадения и само авторите знаят дали са случайни или не. Да бъдеш оригинален не е лесно. И изобщо, потръгнало й е на тази идея:
Повече от двеста красавици се съблякоха наведнъж за рекламна кампания на Playboy. Списанието е свикнало да радва своите читатели с еротични фотосесии, полуоблечени знаменитости или пък съвсем голи красавици. Поради това и не е удивителен фактът, че рекламата на мъжкото списание винаги е била малко пикантна. Този път, обаче, количеството голи жени е повече от обичайното. За поредната си еротична рекламна кампания Playboy съблече стотици модели и от техните прекрасни тела образува своето лого – емблематичното зайче, облечено в смокинг и папионка. Логото напомня донякъде работите на Спенсър Туник, който разголва стотици хора за своите фотоинсталации.
Една игричка за разпознаване на лога, които срещате всеки ден. Без претенции за особена сложност. Пробвайте дали сте ги запомнили правилно: guessthelogo.com
от Ray Vellest
Бихме продължили с познатото клише – “Или как не се прави книга” от този ранг. Очакванията ни наистина бяха големи – Стефан Кънчев е класа в лого дизайна, човек с неимоверно многобройно и качествено творчество. Неговите знаци ни съпровождат къде ли не. Той е “А”-то и “Б”-то и едва ли е необходимо да казваме нещо повече. Работата му говори достатъчно сама по себе си. Много от знаците, правени от него, бяха потънали в забрава, благодарение на периода на “преход”. Но един проект на ентусиасти и негови фенове събра творчеството му на едно място в нета – http://stefankanchev.com. Ето че някой реши и издаде събраното в хартиеното му измерение на книга. В опакован вид изданието изглежда прекрасно – стилен, изчистен дизайн, нищо не товари допълнително окото. Какво обаче се случва като се разгърне – разбираме, че се намираме в БГ. Лепилото стърчи, колите се различават, има разлика даже в цвета на хартията на отделните коли. Дизайнът, явно с претенции за минимализъм, не е съобразен с прости неща, като това – да не пречи на възприемането – нещата в голяма част са “сбити” в разгъвката на книгата, включая и колонцифрите. Хубав факт е, че такава книга все пак има. Защото би трябвало да е […]